Първото нещо което трябва да се отбележи по този въпрос е, че независимо дали става въпрос за лицева кожа, велур или набук – говорим за кожа!
За да разберем разликата между трите продукта, е най-добре да се насочим към първоизточника, а именно суровата животинска кожа.
Най-общо казано структурата и химичния състав на суровата животинска кожа е слоеста. Разграничават се следните три слоя: външен – епидермис, вътрешен – дермис и вътрешна подкожна съединителна тъкан. Дермиса е основната част от кожата, която представлява 85-95 % от дебелината на кожата.
Преди топлинната обработка за получаване на лицевата кожа се извършват няколко процеса. Първо се премахва подкожната съединителна тъкан (мазнини и мускули). Следва разделянето на вътрешния дермис и отделянето на част от него чрез машинна обработка. Това е задължително, за да стане кожата по-податлива на обработка. Последно се премахва най-горния слой – косъма, тъй като повечето изделия се изработват от изчистена лицева кожа.
Според произхода и начина на обработка от кожата могат да се получат следните видове материали за изработка на различни стоки: лицева кожа, набук и велур.
Лицева кожа
Лицевата кожа се получава чрез дъбене – физико-химичен процес, в резултат на който обработената кожа придобива нови свойства – повишават се хидротермичнита устойчивост, както и устойчивостта на загниване под въздействието на окислители.
Велур
Някои хора възприемат велура като обърната наопаки кожа, и това е точно така с разликата, че за да имаме като резултат велур е необходима специална обработка на вътрешната страна на кожата, до получаване на меки и ясно видими гладки влакна. Най-често използваният източник за изработка на велур е телешката кожа, но също така може да бъде изработен и от овча, козя, свинска и др. кожа.
Велур се произвежда чрез пясъчно шлифоване на вътрешната повърхността на кожата. Това му придава една кадифена мекота, но и го прави по-малко устойчив на надраскване и петна.
Хората често набеждават велура за по-уязвим материал по отношение на влагата. Това е грешка, защото както казахме, велура се изработва от вътрешната страна на кожа, което го прави също толкова устойчив на вода, колкото и всеки друг тип кожа.
Правилната поддръжка на велура е изключително важна за да се запази неговата форма и вид за по продължителен период от време. За да изглежда велура мъхест както в първоначалния си вид е добре да се сресва със специална четка, което ще предотврати сплескването и неправилния вид на текстурата му.
Набук
Исторически погледнато, първия набук е бил изработен от кожа на елен и е представен на американския пазар през 1930 г. Първоначално предлагането му не среща големи успехи, до момента в който херцога на Уиндзор не прави своята визита в Съединените щати. Той се появява облечен с изработен от Оксфорд набук, което довежда до налагането му на пазара.
Набукът се изработва предимно от външния слой на телешка кожа. Технологичния процес при обработка е подобен като при изработката на велур – пясъчно шлифоване. При повечето случаи набукът е по-скъп от велура. Това е така защото външния слой на кожата е по-издръжлив от вътрешния, тъй като главната му функция е да предпази животните от наранявания. Поради това набукът е по-груб и издръжлив. Недостатъкът при него е че при шлифовката на външния слой, може да останат забележими физическите несъвършенства на кожата.
Поради твърдостта на набука той трябва да се почиства със специална четка, различна от тази при велура, за да не се повреди повърхността му.
Схващането че велура и набука се поддържат по-трудно от гладката лицева кожа също е погрешно. Всъщност е точно обратното. И двата материала изискват значително по-малка поддръжка. Тъй като те са с мъхеста повърхност, отпада необходимостта от ежедневното полиране.
